Преди всичко, за да поставим основите на добрата информираност, нека припомним какво представляват…

Профилактика – комплекс от мерки и дейности за предотвратяване на възникването, развитието и разпространението на заболявания на женските полови органи.
Превенция – включва ранното диагностициране и лечение на заболяванията в гинекологията.

Със следващите редове ще предложа принципни насоки и информация, свързани с профилактиката и превенцията в гинекологията. Тематичните посоки, на които съм се спряла, са всъщност най-честите въпроси, които пациентите ми задават.

КОЛКО ЧЕСТО ДА ПОСЕЩАВАМЕ ГИНЕКОЛОГ?

Първото посещение при акушер –гинеколог на полово зрели девойки, без оплаквания, с цел профилактика, трябва да се случи до третата година след започване на полов живот.

При липса на оплаквания и добри резултати от предходни профилактични прегледи, посещенията се правят веднъж годишно.

Има, обаче, множество състояния, заради които срещите с гинеколог трябва да са по-чести. Сред тях могат да бъдат следните симптоми: болки в областта на таза или менструални спазми; необичайно, обилно и продължително кървене по време или извън менструалното; необичайно вагинално течение, съпроводено със сърбеж, дискомфорт или болка; състояния, свързани със спонтанно изтичане на урина или изпускане по малка нужда при обичайни и минимални физически усилия, както и чести уринарни инфекции и др. Всички изброени симптоми могат да бъдат признак за болестно състояние, което подлежи на диагностика и своевременно лечение.

КАК ПРОТИЧА СРЕЩАТА С ГИНЕКОЛОГА?

Профилактичният преглед при гинеколог обичайно включва анамнеза и обективно изследване.

Гинекологичната анамнеза започва с данни за пациента и последващ обстоен разговор за налични оплаквания, съпътстващи и минали заболявания, прием на медикаменти, фамилна обремененост по отношение на хронични и злокачествени заболявания, алергии към медикаменти и минали операции.

Специфична част от гинекологичната анамнеза е информацията за половия живот, дата на последна редовна менструация, продължителност, цикличност и сила на кървенето, уточнява се броят на бременностите, ако има такива, тяхното протичане, стерилитет и аборти. Тази информация винаги е конфиденциална и се базира на взаимно доверие!

След като сме изяснили гинекологичния статус през погледа на пациента, преминаваме към същинския преглед. Той започва с общ оглед на конституцията на пациента – тонус, цвят на кожа и лигавици, подутини и патологични секреции. След това пристъпваме към гинекологичното изследване на гинекологичен стол. Изследването започва с оглед и палпация на корема – форма, ниво, участие в дишането, наличие на белези от операции, пигментации, окосмяване. Палпацията или изследването с лек натиск с дланта на ръката се прави с цел установяване на болезненост, подутини, размери и подвижност на органи и формации спрямо околните структури.

Извършвам още внимателен оглед на външните полови органи с невъоръжено око или с колпоскоп – микроскопски оглед. Едва след това пристъпвам към оглед и изследване на влагалището и маточната шийка. За целта се използва инструмент, наречен спекулум, който отваря стените на влагалището и позволява при необходимост да вземем проба за микробиология и изследване на маточната шийка.

Профилактиката на маточната шийка включва оглед с невъоръжено око, взимане на цитонамазка с цел превенция на предрак и рак на маточна шийка при жени, водещи полов живот от поне 3 години. Препоръчително е цитологичното изследване да се последва от колпоскопия.

При профилактиката на предракови и ракови заболявания по време на гинекологични преглед, при нужда се взима материал за HPV типизация и за останалите сексуално трансмисивни заболявания. Вземането на материали за изследвания се последва от отстраняване на спеклума и бимануана палпация или изследване на вътрешните полови органи – матка и яйчници, посредством натиск между дланите на двете ръце на изследващия.

Цялата получена информация от анамнезата и гинекологичния статус се описват в амбулаторен лист, копие от който се предоставя на пациента, заедно с медицинската документация от специализираните изследвания (напр. фиш от колпоскопия с биопсия и документ от ултразвуково изследване).

Прегледът приключва с конкретни препоръки и указания за поддържане и опазване на женското здраве.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА?

Вземането на цитонамазка (PAP test) – това е неболезнен, препоръчителен метод за скрининг и профилактика на рака на шийката на матката. Благодарение на въвеждането на профилактичната цитонамазка, ракът на шийката на матката значително намаля в развитите страни. При изследването се поставя спекулум, който отваря влагалището, за да се види маточната шийка. Със специална четка се обтриват външната част на маточната шийка и цервикалния канал, като по този начин се вземат повърхностни клетки, които се нанасят върху предметно стъкло.

Цитонамазка се взема, когато пациентката не е в цикъл. Най-доброто време е 10-20 ден от началото на менструацията. Добре е два дни преди изследването да се избягват секс, тампони, вагинален душ, кремове или вагинални глобули. Тези средства биха могли да отмият или скрият някои патологични клетки.

Препоръчително е цитонамазка да се прави веднъж годишно, като част от годишния профилактичен преглед, ако не са налице рискови състояния, изискващи по-често проследяване. Това е препоръчителна профилактична мярка за жени на 21-годишна възраст, а под тази възраст – всички жени, които водят полов живот повече от 3 години. Изследването е необходимо и след хистеректомия, ако е запазена маточната шийка (субтотална хистеректомия). При жени над 65-годишннна възраст честотата може да бъде веднъж на три години, а при 3 поредни нормални цитонамазки може да преустановят този тип профилактика.

Колпоскопия – специализиран, безопасен, неинвазивен метод за микроскопско изследване на маточната шийка, което допълва профилактика за рак на маточната шийка. Колпоскопията дава възможност да се наблюдават съмнителни структури и изменения на шийката, т.н. ‘‘ранички‘‘ и при наличие на колпоскопски атипизъм или патологично променени структури да се предложи на пациентката вземането на малко парченце тъкан посредством биопсия. Манипулацията е абсолютно безболезнена, не изисква обезболяване, хоспитализация и предварителна подготовка, трае секунди и в повечето случаи липсва кървене. Възможно е, разбира се, леко зацапващо кървене след манипулацията.

При извършване на колпоскопия с биопсия, задължително се попълва колпоскопски фиш, на който се отразяват колпоскопската находка със съответната абревиатура и мястото на биопсията. По този начин пациентката получава цялостна информация за текущото състояние на шийката на матката. При повторно посещение или посещение на друго място се препоръчва представянето на този тип медицинска информация като сравнителен анализ.

Ултразвуково изследване ( ехография) – специализиран, неинвазивен, рутинен диагностичен метод за диагностициране на редица заболявания на матката и яйчниците – миоми, полипи, кисти на яйчниците, туморни формации, вродени маточни аномалии. Обикновено се комбинира със същинския гинекологичен преглед, за да даде пълна картина и максимална информация за статуса на пациента.

Накрая, бих искала да отбележа, че всеки гинекологичен преглед в моя кабинет протича по различен начин. Това зависи от състоянието на пациентката – емоционално и физическо. Понякога важни аспекти от здравословното състояние изискват по-продължителна дискусия. Затова, когато планирате годишния си профилактичен преглед, бих Ви препоръчала да отделите достатъчно време в графика си. Така си гарантираме взаимно доверие!

 

Статията подготви д-р Силвия Оручева, акушер-гинеколог и ръководител на направление „Акушеро-гинекология и естетична гинекология“ в клиника Aestheline.