Нашите герои: Димитрина Бачева за раздялата с инконтиненцията

Нашите герои са хора, които намират сили да търсят решения, не се отказват да бъдат реалисти и оптимисти, когато здравето е разклатено, а качеството на живот – понижено. Те са жизнелюбиви, любопитни към света и с желание да го случват по най-прекрасния начин всеки ден.
Нашите герои са добротворци – убедени са, че когато споделят лична, ама наистина лична история, не са уязвими, а са силни заради подкрепата към другите. Защото разказът за техния път, при това от първо лице, може да е ключ за някого.
Представяме Ви ги много отблизо с тяхно позволение. За повече вяра в добрите възможности и за вдъхновение да започнем да ги забелязваме.

 

 

Лице в лице

Казвам се Димитрина Бачева, на 50 години, от гр. София. Медицинска сестра съм и цял живот съм работила на едно и също място.

Имам две деца, вече пораснали, даже от година и половина съм и баба. Имах две нормално протекли бременности и раждания. За голяма радост на близки и роднини, родих и двете деца с впечатляващи размери – 4.250 кг. и 52см., 4.180 кг. и 54 см. Ражданията ми бяха леки, бързи. Нямах и шефове след това. Нещо, което тогава мислех, че е супер, защото не ме болеше, но впоследствие разбрах, че това е било груба грешка от страна на гинеколозите. С времето не съм имала гинекологични или урологични проблеми. Ходех на гинеколог сравнително рядко. Знам, че това не редно и че ние, медицинските работници, трябва да сме за пример на останалите. Но, както знаете, точно ние сме може би и най-небрежни и недисциплинирани към собственото си здраве.

Проблем или случайност?

Всичко се появи постепенно, преди повече от 10 години. Първоначално, започнах да изпускам по няколко капки урина при кихане, кашляне. Не обърнах внимание на това. Мислих, че е нещо случайно, тъй като се случваше рядко. После започна да зачестява. Допълнително се появи и симптом, свързан с позиви за уриниране, веднага след като съм се изпишкала и остатъчна урина при ставане от тоалетната.

Може би две години по-късно се появи и изпускане на урина при танцуване, скачане, подскачане. Аз съм доста дейна. Винаги съм спортувала и много обичам да танцувам. Да, но вече танцувах много рядко, по малко и обрано. Случвало ми се е да се хвана на хоро, при което не мога да го завърша, защото започвам да отделям урина и трябва да отида до тоалетната. Продължавах да мисля, че това е нещо случайно. Започнах да използвам превръзки, когато отивах на събития с танци. За огромно мое съжаления, това не ми помагаше. И просто се ограничих. Ходех на тренировки и когато имаше упражнения с подскоци, просто отказвах да ги изпълнявам.

Диагнози, емоции, реалност

Нещата въобще не ми харесваха. Беше ме срам да говоря с когото и да било за проблема си. Чувах оттук-оттам за хора, които имат същите оплаквания. И тогава отворих интернета и написах симптомите си. Веднага се появи диагнозата – „инконтиненция“.

На един от профилактичните гинекологични прегледи споделих проблема с гинеколога си. При прегледа каза, че имам пролапс, но нещата не са толкова зле и трябва да изчакам още за каквато и да било интервенция. Предписа ми перорално лечение. Приемах таблетки, може би около два месеца, без никакъв резултат. Говорих и с друг гинеколог, който ми препоръча консултация с уролог. Той пък каза, че щом още не се напикавам, няма с какво да ми помогне. Реших, че ще чакам. Не, че знаех какво, но …. Започнах да чета най-различни вариатни за лечение. Дори мислех да си направя операция, тотална хистеректомия, за да си реша пролема. Но все си казвах, че това не е добре за мен, защото все още имам цикъл и някак си не ми беше логично да предприема такава стъпка.

Решението

Съвсем случайно, през октомври 2019 г. ми попадна реклама за лечение на такъв проблем в клиника Естелайн. Отворих да прочета за какво става въпрос. Хареса ми идеята да направя безплатна консултация, за да видя дали съм подходяща за манипулацията.

Срещнах се с д-р Оручева, прекрасна млада дама, отличен специалист и професионалист, много внимателна и доста добре обясняваща. Всяка една стъпка от самото начало ми беше разяснена в детайли. Направихме определените изследвания, които следва да бъдат извършени преди одобрението за процедурите.

В началото на 2020 г. направихме първата процедура. Продължи около 25-30 минути – толкова, колкото ми беше казала д-р Оручева. Не беше болезнена. След нея, като с вълшебна пръчица изчезнаха всички симптоми, които ме тормозеха преди това. Направих още две процедури и така до март 2020 г. Вече са минали близо три месеца от приключване на терапията. На моменти имам усещането, че симптомте се връщат. Със сигурност нещата не са такива, каквито бяха! Имам значително подобрение, но истината е, че все още не съм танцувала. Страхувам се, а и карантиният период ограничи социалния живот.

Споделено от сърце

След като си направих първата процедура, разказах на моите колежки за това, което ми се случва. На някои от тях бях споделила, че имам такъв проблем.

Смятам, че всяка от нас, раждалите по естествен път, сме предразположени към този проблем. Вярвам, че за това трябва да се говори, да се споделя и всяка жена, която има оплаквания трябва да търси решение на проблема, да не се стеснява.

Щастлива съм, че Ви срещнах, д-р Оручева!

С уважение,
Димитрина Бачева