Пигментациите са най-различни и по произход, и по начина, по който изглеждат. Една немалка част са естествен резултат от излагането на слънце и представляват единствено естетична особеност на кожата. Други подсказват наличието на заболяване и налагат задълбочен анализ. Спираме се накратко върху тази така обхватна тема, за да маркираме нейната значимост в определени ситуации. А видовете лечение обобщаваме в другa статия.

Що е то пигментация?

От медицинска гледна точка, пигментация е всяка промяна в цвета на кожата, дължаща се на натрупването на пигмент в нея, в случая на меланин. Той е естественият пигмент на кожата, който определя нейния цвят и тена, който се получава след излагане на слънце. Следвайки тази логика, татуировките също мога да бъдат разгледани като пигментации с уточнението, че тук пигментът е изкуствено и целево внесен отвън. Пигментация може да бъде и един подкожен кръвоизлив или иначе казано – синина. Тоест, придържайки се към медицинската терминология, пигментацията има твърде широко значение.

В следващите редове описваме основните видове пигментации. Сами ще се убедите, че многообразието им изисква прецизна анамнеза, преди да се предприеме каквато и да е намеса.

Целунати от слънцето

Най-често срещаните „слънчеви“ пигментации са слънчевите петна, луничките и мелазмата.

Слънчевите петна се дължат изцяло на излагането на кожата на слънчеви лъчи. Обикновено тяхната честота се увеличава с напредването на възрастта. Характерното място са тези части от тялото, които са приоритетно изложени на слънце – лице, деколте, крайници. Слънчевите петна са без релеф, което означава, че са на нивото на кожата и без промяна в нейната повърхност. Границите им обикновено са рязко отграничени, а цветът им варира от светло до тъмно кафяв. При повечето видове пигментации, дължащи се на натрупване на меланин в резултат от излагане на слънчева светлина, вероятността за тяхната поява варира според индивидуалния фототип – колкото по-светла по рождение е кожата, толкова по-голяма е вероятността да се сдобиете с тях.
Луничките са друг често срещан вид кожна пигментация с чисто козметичен характер, която се появява в ранна детска възраст. За разлика от останалите пигментации, луничките избледняват с възрастта, но рядко изчезват напълно. По-видими са през пролетта и лятото, което кореспондира със слънчевото греене, а през зимата могат почти да изчезнат. Освен слънцето, което е водещата причина за появата им, наследствеността също е фактор. Луничките представляват малки, отчетливи, светло до тъмнокафеникави петънца по кожата, без релеф.

След тези чисто козметични състояния следва мелазмата, която освен естетичен проблем, макар и рядко, може да е белег за вътрешно заболяване. Мелазмата се среща по-често при жените. Мелазмата е светло до тъмнокафяво петно, което може да е с неправилна форма и да заема обширна област, включително цели зони от лицето или други части на тялото. Границите ѝ могат да са както ясно очертани, така и преливащи в околния цвят на кожата. Водещи рискови фактори за нейното развитие са слънцето и гените. При липса на всякакви други фактори, различни състояние с хормонален дисбаланс (или прием на противозачатъчни) също могат да доведат до образуването на мелазма. Бременността представлява физиологично състояние, при което е възможно да се появи хлоазма.

От всички изброени пигментации, мелазмата е тази, която наистина заслужава по-задълбочено изследване и посещение при дерматолог, поради вероятност за наличие на друго заболяване (например, диабет, болести на надбъбречните жлези и хипофизата и др.)

Хиперпигментации след заболяване или травма

Те се получават в резултат на предходно заболяване или травма и се наричат постлезионални хиперпигментации. Зад този сложен термин всъщност стоят петната, които се получават след акне, стискане на пъпки, операции, изгаряния или други травми на кожата, които стимулират образуването на пигмент. За разлика от предходните състояния, повлияни основно от слънцето, тук колкото по-тъмен е цветът на кожата по рождение, толкова по-голяма е вероятността да се получи такова оцветяване. Разположението и формата на постлезионалните хиперпигментации следват тези, на предшестващите ги кожни травми или заболявания.

Релефни пигментации

За финал ще споменем и кожните образувания, които не са резултат само от натрупването на пигмент, но и на клетки, които могат да се различават от нормалните такива – различните видове невуси, включително и бенките, себорейните кератози , някои видове соларни кератози, вирусни брадавици и много други. Сами по себе си, част от изброените вероятно не създават в съзнанието конкретни образи, но те също са пигментирани и определено се набиват на очи. В повечето случаи имат релеф и налагат медицинска диагноза, а при възможност – и лечение.

Изобилието от хипотези при появата на малки или големи кафяви петна по кожата наистина може да е голямо. Разбира се, основният заподозрян е слънцето, а решенията за заличаване на следите от вредното UV лъчение са въпрос на внимателен избор и медицински подход. Преди да правите каквито и да е опити да се разделите с пигментациите, дори и „само с кремове“, задължително чуйте поне едно компетентно лекарско мнение.