Многото лица на розацеята

Розацеята е заболяване, чиято честота в някои страни я поставят на първо място не само в дерматологичен, но и в общомедицински аспект, изпреварвайки болести като диабет и артериална хипертония. Това се случва на географски ширини, където преобладават предимно светлите кожи – фототипове I и II. В България заболяването обхваща предимно жени във възрастовия диапазон 35-55 години, като в някои случаи първите изяви са преди 20-годишна възраст.

Проявите на розацеята са различни, като някои от нейните форми са по-характерни за мъжете, а други са типични за представителите на нежния пол.

Следващите редове ще Ви запознаят с най-честите форми на това заболяване, както и методите за тяхното лечение. Ако припознаете себе си, непременно потърсете помощ от специалист.

Р като роза или като…розацея

Самото име на заболяването – розацея – насочва към един от основните му симптоми. Думата е от гръцки произход и означава подобен или приличащ на роза, тоест червени петна. Червена, разбира се. Това обикновено е и началото на розацеята – симетрично зачервяване на лицето, обхващащо предимно централната част. Така изглежда най-честата форма на розацея, но трябва да отбележим, че поради различия в протичането на заболяването и до днес не съществува строга класификация, която да Ви ориентира категорично.

Представяме Ви най-общата класификация. Според клиничната картина, розацията бива еритемотелангиектична, папулопустолозна, окуларна и фиматозна. Естественият ход на заболяването формира най-често три последователни стадия:

– първи, представен от персистиращо зачервяване на лицето

– втори, където освен зачервяването има и малки гнойни пъпки

– трети, където в допълнение на изброените промени има и фиматозни промени в носа, клепачите, челото или ушите, а в много редки случаи и постоянен оток.
Еритемотелангиектичен стадий на розацея

Това е най-често срещаната изява на розацея – еритем или още зачервяване на лицето, което продължава с минути, часове, дни, седмици или дори месеци и години. Той може да бъде съчетан с разширени и видими кръвоносни съдове, т. нар. телангиектазии.

Насочваме внимание именно към тази форма на розацея, тъй като е най-често срещаната, а нейното протичане се обуславя в най-голяма степен от начина на живот. Еритемът на лицето може да бъде постоянен или с пристъпен характер, като вторият тип в разговорния език наричаме изчервяване на лицето. Всеки от нас се е зачервявал, което навежда на мисълта, че това не е болестно състояние. Разликата между това физиологично зачервяване и патологичното е главно в неговата продължителност. Нормалното е в рамките на 5 до 10 минути и изчезва след отстраняването на предизвикващия го фактор, т.нар тригер. Тригерите могат да бъдат излагане на високи температури, прием на алкохол – най-често червено вино, консумация на пикантни храни, силни емоции и много други. Всички те предизвикват непропорционален отговор от страна на организма, в основата на който стоят имунни и неврологични процеси. Отделят се вещества, които предизвикват разширяване на повърхностните кръвоносни съдове на лицето, което пък предизвиква видимото зачервяване. Освен козметичния елемент, това зачервяване може да е съпроводено с неприятни усещания за парене, щипане, а в редки случаи дори болка. Този отговор на тялото трудно може да бъде повлиян с методите на медицината, но остраняването на тригерите успешно може да елиминира голяма част от пристъпите на зачервяване. Това могат да бъдат Вашите първи, а в някои случаи и финални оздравителни стъпки в борбата с розацеята.

Постоянното зачервяване, от друга страна, не се предизвиква толкова от конкретни тригери, а от превалиране на съдоразширяващите субстанции в кожата и подкожието. Съществуват множество теории, някои включващи локално заселване с микроскопичните акари Demodex folliculorum, бактериален дисбаланс в малкото черво, както и заселване на стомашната лигавица с Helicobacter pylori. Тук методите на самолечение са ограничени и консултацията със специалист, както и при всички останали форми, е препоръчителна.

При тази форма на розацея, основното лечение е с интензивна пулсова светлина – IPL. Видимите капиляри и разширени кръвоносни съдове са резултат от хроничното възпаление, което се случва в засегнатата тъкан. Тяхното отстраняване с лазер води до отлични резултати, без риск.

Папулопустулозната форма на розацея

Тя се проявява чрез множество малки пъпчици, някои от които с гноен връх, отново разположени в централната част на лицето. Те могат да бъдат на фона на еритемното лице или да се появят самостоятелно. Лечението тук е предимно с локални антибиотици, а при по-тежките форма – със системни такива.
Засягане на очите може да има при всяка една форма на розацея и поради това всеки дискомфорт в тази област, съчетан с пъпки по лицето или зачервяване трябва да бъде допълнително наблюдаван. Най-честите симптоми са сухота на очите, чувство за чуждо тяло или по-рядко – запушване или възпаление на някоя от мастните жлези на клепачите.
Фиматози и розацея

Те са сравнително рядко наблюдавани и в над 90% от случаите засягат мъжете. Обикновено са резултат от дългогодишна розацея, но могат да бъдат и самостоятелна изява. В миналото за хората с тези промени се смятало, че са алкохолици или измамници. Последното, по аналогия с Пинокио, поради честото засягане на носа, неговото деформиране и уголемяване, т.нар. ринофима. Лекарственото повлияване не е толкова ефективно и обикновено се прибягва до хирургични или физични методи – елетроексцизии или лазерни аблации.

Съвети при розацея

Розацеята има множество изяви, напълно различни една от друга и те могат да се развиват паралелно. При най-честата форма – еритемотелангиектичната, профилактика чрез избягване на тригерите е най-доброто лечение.

Качествената всекидневна грижа за лицето е ключова и при розацеята, като при повечето дерматологични състояния. Избягвайте течните форми на гримове, както и поставянето на много различни кремове. За предпочитане са прахообразните козметични средства, както и по-светлите нюанси. Нанасяйте грима без натиск и търкане, най-добре с четка.

Зеленият цвят е комплементарен на червения и използването на гримове с такъв оттенък помага значително за неутрализирането на персистиращия еритем. Избягвайте продукти с повече от 10 съставки, а ако сменяте козметиката, тествайте върху малък участък от едната страна на лицето. Слънчевата светлина може също да бъде тригер и предпазването от нея намалява еритема.

При останалите форми на розацея, водещи остават лекарствените продукти и медицински терапии, които по правило изключват самолечението и налагат консултацията със специалист. Такава препоръчваме да се извърши, независимо от формата на заболяването, тъй като правилното лечение започва с точната диагноза, а понякога тя не е най-очевидната.

Отворете очите си за блефаропластиката

Блефаропластиката е медицинска процедура, която в много случаи значително подобрява качеството на живот.

За много хора очите са най-важната част от лицето. Редица проучвания доказват, че ако погледнем към лицето на човек, в първите няколко секунди забелязваме именно очите. И колкото „по-отворен“ е погледът, толкова по-позитивно възприемаме и човека. За съжаление, обаче, точно в зоната на очите се появяват и първите признаци на стареене. Има физиологично обяснение за това.

Знаете ли, че кожата около очите е най-тънката в човешкотo тяло?

Кожата на клепачите е с дебелина до 0,7 мм, има най-малко съдържание на колаген, изложена е на агресивните фактори на външната среда (слънце, вятър и др.).

С напредване на възрастта имаме все по-голяма нужда да се грижим за тази област. Добрият сън помага, но вече не е достатъчно условие за свежа визия. Храненето, спортът, изолирането на стреса, стилът на живот, козметичните и неинвазивните процедури съществено допринасят за желания резултат за известен период от време. След това, за поддържане на младежкия вид са необходими още повече грижи.

Типични промени

В огледалото не винаги виждаме първите промени в текстурата на кожата. Регистрираме ги, когато вече са се превърнали във фини бръчици, подпухване, торбички, отпуснатост на горен и долен клепач.

Тези на пръв поглед естетични промени с обратен знак имат и медицински аспект. Могат дори да влошат здравето. При неглижиране, с тяхното задълбочаване може да настъпи ограничение в зрението – например, при силно отпуснати горни клепачи.

Блефаропластиката – естетично или медицинско решение?

Оперативната блефаропластика е процедура, с която могат да се постигнат отлични резултати и при естетични, и при медицински показания за корекция на горен, долен клепач или комбинирано. В тази връзка, могат да се откроят профилите на две основни групи пациенти:

  • които искат да подобрят естетичния си вид, да „отворят“ погледа, да премахнат торбичките, да заличат уморения вид
  • при които тежките клепачи притискат миглите и влияят на качеството на зрението – например, необходимо е да повдигнат клепачите си с пръсти, за да виждат по-добре.

Важно е да се отбележи следното: без значение какви са основанията за пристъпване към оперативна блефаропластика, не всеки пациент е подходящ за тази процедура. Причините за това могат да са най-различни, комплексни. Предварителната консултация с окулопластичен хирург е задължителна, за да се изясни обективната картина.

Предварителната консултация

Детайлната оценка на състоянието на очите е от изключително значение за извършане на блефаропластика. Включва щателна медицинска анамнеза, данни за минали травми на очите, заболявания на щитовидната жлеза, синдром на сухото око, кожни проблеми и др.

Предоперативната оценка се осъществява с много точни измервания на характерни анатомични точки на клепача. Оценява се и свойството на мускула да повдига клепача.

Така пациентът получава обратна връзка за своя медицински статус, както и честна експертиза доколко процедурата е подходяща за него и какви са реалистичните очаквани резултати. Не всяка предварителна консултация завършва с насрочване на операция!

Изпълнение на блефаропластика

Операцията може да се извърши в амбулаторни условия, при наличие на подходящо оборудвана манипулационна и стерилни условия. Използва се локална анестезия, при която е притъпено усещането за болка, но има усещане за допир. В зависимост от корекцията – горен клепач, долен клепач или комбинирано, може да продължи до два часа.

След операцията има оток, синини, които отзвучават до 10-14 дни. Възможно е по-обилно сълзене през първия ден, леко замъглено зрение, повишена чувствителност, дискомфорт, като всичко това отшумява до ден-два.

В първата седмица, при необходимост се слагат подходящи капки за очи или кремове. Забранено е носенето на контактни лещи и грим седмица след операцията. Желателно е да се избягват силни физически усилия до свалянето на конците.

Поставените конци се махат след 7-10 дни. Обикновено, пациентът може да се върне към обичайните си занимания до няколко дни след операцията. Необходими си 1-2 контролни прегледа впоследствие, в зависимост от ситуацията и конкретния случай.

Усложненията от такава операция са по-скоро на теоретично ниво и могат да включват кървене, инфекция, раздразнени очи, трудно затваряне на очите, промяна в цвета на кожата, локална и обща реакция на организма от локалната анестезия.

Резултатът

Пълното възстановяване от операцията отнема до 6 седмици. Оперативният разрез заздравява няколко месеца. Има хора, които са склонни към белези и при тях може да остане лека следа от разреза, скрита под естествената извивка на клепача.

Ефектът се засилва с течение на времето, като максимално изразен е на шестия месец. Той се изразява в „отваряне“ на очите и изразителност на погледа.

Ако темата вече е в мислите Ви, ако огледалото Ви партнира с идея за по-стратегическа промяна в зоната на очите, запазете час за консултация в клиника Естелайн – 02 405 8000, д-р Десислава Димова.

Нашите герои: Димитрина Бачева за раздялата с инконтиненцията

Нашите герои са хора, които намират сили да търсят решения, не се отказват да бъдат реалисти и оптимисти, когато здравето е разклатено, а качеството на живот – понижено. Те са жизнелюбиви, любопитни към света и с желание да го случват по най-прекрасния начин всеки ден.
Нашите герои са добротворци – убедени са, че когато споделят лична, ама наистина лична история, не са уязвими, а са силни заради подкрепата към другите. Защото разказът за техния път, при това от първо лице, може да е ключ за някого.
Представяме Ви ги много отблизо с тяхно позволение. За повече вяра в добрите възможности и за вдъхновение да започнем да ги забелязваме.

 

 

Лице в лице

Казвам се Димитрина Бачева, на 50 години, от гр. София. Медицинска сестра съм и цял живот съм работила на едно и също място.

Имам две деца, вече пораснали, даже от година и половина съм и баба. Имах две нормално протекли бременности и раждания. За голяма радост на близки и роднини, родих и двете деца с впечатляващи размери – 4.250 кг. и 52см., 4.180 кг. и 54 см. Ражданията ми бяха леки, бързи. Нямах и шефове след това. Нещо, което тогава мислех, че е супер, защото не ме болеше, но впоследствие разбрах, че това е било груба грешка от страна на гинеколозите. С времето не съм имала гинекологични или урологични проблеми. Ходех на гинеколог сравнително рядко. Знам, че това не редно и че ние, медицинските работници, трябва да сме за пример на останалите. Но, както знаете, точно ние сме може би и най-небрежни и недисциплинирани към собственото си здраве.

Проблем или случайност?

Всичко се появи постепенно, преди повече от 10 години. Първоначално, започнах да изпускам по няколко капки урина при кихане, кашляне. Не обърнах внимание на това. Мислих, че е нещо случайно, тъй като се случваше рядко. После започна да зачестява. Допълнително се появи и симптом, свързан с позиви за уриниране, веднага след като съм се изпишкала и остатъчна урина при ставане от тоалетната.

Може би две години по-късно се появи и изпускане на урина при танцуване, скачане, подскачане. Аз съм доста дейна. Винаги съм спортувала и много обичам да танцувам. Да, но вече танцувах много рядко, по малко и обрано. Случвало ми се е да се хвана на хоро, при което не мога да го завърша, защото започвам да отделям урина и трябва да отида до тоалетната. Продължавах да мисля, че това е нещо случайно. Започнах да използвам превръзки, когато отивах на събития с танци. За огромно мое съжаления, това не ми помагаше. И просто се ограничих. Ходех на тренировки и когато имаше упражнения с подскоци, просто отказвах да ги изпълнявам.

Диагнози, емоции, реалност

Нещата въобще не ми харесваха. Беше ме срам да говоря с когото и да било за проблема си. Чувах оттук-оттам за хора, които имат същите оплаквания. И тогава отворих интернета и написах симптомите си. Веднага се появи диагнозата – „инконтиненция“.

На един от профилактичните гинекологични прегледи споделих проблема с гинеколога си. При прегледа каза, че имам пролапс, но нещата не са толкова зле и трябва да изчакам още за каквато и да било интервенция. Предписа ми перорално лечение. Приемах таблетки, може би около два месеца, без никакъв резултат. Говорих и с друг гинеколог, който ми препоръча консултация с уролог. Той пък каза, че щом още не се напикавам, няма с какво да ми помогне. Реших, че ще чакам. Не, че знаех какво, но …. Започнах да чета най-различни вариатни за лечение. Дори мислех да си направя операция, тотална хистеректомия, за да си реша пролема. Но все си казвах, че това не е добре за мен, защото все още имам цикъл и някак си не ми беше логично да предприема такава стъпка.

Решението

Съвсем случайно, през октомври 2019 г. ми попадна реклама за лечение на такъв проблем в клиника Естелайн. Отворих да прочета за какво става въпрос. Хареса ми идеята да направя безплатна консултация, за да видя дали съм подходяща за манипулацията.

Срещнах се с д-р Оручева, прекрасна млада дама, отличен специалист и професионалист, много внимателна и доста добре обясняваща. Всяка една стъпка от самото начало ми беше разяснена в детайли. Направихме определените изследвания, които следва да бъдат извършени преди одобрението за процедурите.

В началото на 2020 г. направихме първата процедура. Продължи около 25-30 минути – толкова, колкото ми беше казала д-р Оручева. Не беше болезнена. След нея, като с вълшебна пръчица изчезнаха всички симптоми, които ме тормозеха преди това. Направих още две процедури и така до март 2020 г. Вече са минали близо три месеца от приключване на терапията. На моменти имам усещането, че симптомте се връщат. Със сигурност нещата не са такива, каквито бяха! Имам значително подобрение, но истината е, че все още не съм танцувала. Страхувам се, а и карантиният период ограничи социалния живот.

Споделено от сърце

След като си направих първата процедура, разказах на моите колежки за това, което ми се случва. На някои от тях бях споделила, че имам такъв проблем.

Смятам, че всяка от нас, раждалите по естествен път, сме предразположени към този проблем. Вярвам, че за това трябва да се говори, да се споделя и всяка жена, която има оплаквания трябва да търси решение на проблема, да не се стеснява.

Щастлива съм, че Ви срещнах, д-р Оручева!

С уважение,
Димитрина Бачева